В днешно време всички ние живеем в забързан свят, изпълнен с най-различни предизвикателства. Поради това често самият ни ритъм на живот ни изморява и вреди до такава степен, че оказва негативно влияние върху здравословното ни състояние.
В подобни моменти всеки един от нас търси най-малко инвазивната и по възможност най-ефективна терапия. Различните видове алтернативна медицина са удобни най-вече с това, че предлагат възможност за облекчаване на някои състояния с помощта на методи, които са природосъобразни и безвредни.
Именно това е една от причините все повече хора в днешно време да се обръщат към индийската различните алтернативни науки като медицина, хомеопатията и др. Каква обаче е разликата между тях?
И двете са системи за лечение, алтернативи на съвременната медицина. Основните разликите между тях двете се състоят основно в тяхната философия и произход.
Исторически данни за аюрведа и хомеопатия
В превод от санскрит аюрведа буквално означава “ наука за живота ”. Корените й са заложени в хиндуизма и нейната родина са земите на Древна Индия.
Това е изключително стара наука и доказателства за нея са намерени от цели четири столетия преди Христа. Първите писмени сведения за нея са част от ръкописа на Боуър – сбирка откъслечно запазени санскритски паметници.
От друга страна, хомеопатията е доста по-ново откритие. Тя е въведена в началото на XVIII век от немски медик на име С. Ханеман. Оттогава насам, с кратко заглъхване през първата половина на ХХ век, хомеопатията се развива като алтернативен и комплементарен тип медицина.
Различия при двете философии
Според аюрведа нашето здраве зависи от баланса между трите основни вида жизнена енергия или доша: вятър (вата), жлъчка (питта), флегма (кафа). Смята се, че всеки човек се притежава уникално съотношение на тези три живителни сили и то трябва да бъде поддържано, за да бъдем здрави.
Всяка една от дошите ни представлява обособена съвкупност от група основни елементи. В аюрведа те са общо пет – земя (почва), вода, въздух, огън и етер.
Хомеопатията е изконно свързана с философията на витализма. Нейните основи са заложени още от древногръцкия мислител Аристотел. Според възгледите на виталистичната теория, има редица вътрешни и външни фактори, които могат да нарушат нашето здравословно съзнание.
Подобни са и възгледите на индийската традиционна медицина – всеки от нас има вродена природа, която носи от самото начало и която му е присъща, и придобита – под въздействието на различни външни влияния.
Първите последователи на аюрведа са смятали, че нейното знание е предадено на хората от божествата, докато хомеопатията още от самото си зараждане претендира за научен подход.
Разлики в диагностичния подход
В аюрведа лечителите диагностицират спрямо пулса. По него могат да се засекат отклоненията от характерната конституция (типичен баланс на дошите) за конкретния организъм. При хомеопатичното лечение, подобно на западната конвенционална медицинска практика, се наблюдават симптомите и знаците за болестта.
Хомеопатите понякога прилагат и метода на ирисовата диагностика, например. При него е необходимо да се използва специална апаратура, която дава възможност на терапевта да получи още повече информация за индивидуалното състояние на дадения пациент.
Терапевтичен подход
Въпреки разликите между двете системи, както при аюрведа, така и при хомеопатията се използват почти изключително природни средства.
Аюрведа използва терапии на базата най-често на растителни източници. В зависимост от вида лекарство те могат да се приемат външно или вътрешно. Освен това при нея се набляга и на медитация, йога и масажи.
Хомеопатичните вещества, от своя страна, могат да имат различен произход. Те могат да бъдат, както от растителен, така и животински произход, а могат да съдържат също и минерални субстанции и синтетични материали. Лекарствените препарати могат да се приготвят както на ръка, така и фабрично. Обикновено представляват алкохолни или водни разтвори на малки количества активни вещества.
Макар че терапевтът може да даде определени препоръки на пациента по свое усмотрение, при хомеопатията не се прилагат никакви придружаващи лечения като масаж, упражнения или спиритуални сеанси.
Хомеопатите най-често се подчиняват на така наречения принцип на подобностите. От там произлиза и името “хомеопатия” – в буквален превод означаващо “подобна патология”. Смята се, че болестите могат да бъдат излекувани само чрез прилагането на малки количества активни вещества, причиняващи подобни симптоми като състоянието, от което се опитваме да се отървем.
Други основни постулати в хомеопатичното лечение са приложението на минимални дози, както и на изолирани препарати, вместо коктейли от по няколко вещества.
По този начин е прието, че се активира имунната система сама да се бори срещу атакуващите я патогени и се подготвя за справянето си с тях, докато при индийската медицина се смята, че лекарството е това, което лекува.
Макар че и двете са холистични науки, аюрведа определено е доста по-комплексна наука от хомеопатията.
Индийската медицина има осем поддисциплини :
- педиатрия
- вътрешни болести
- хирургия
- психиатрия
- токсикология
- превантивна медицина
- наука за афродизиаците
Общи положения между аюрведа и хомеопатия
Както индийските лечители, така и хомеопатите взимат предвид и психологическото състояние на пациентите си, а не само физическото им здраве и симптоми.
Както вече споменахме, индийските лекари залагат в по-голяма степен на превенцията, отколкото на лечението на заболяванията, след като вече са се развили. За разлика от нея, хомеопатите са лечители в буквалния смисъл на думата – те се концентрират върху болестите и лекуват тях. Здравият организъм, намиращ се в покой, няма нужда от хомеопатия.
Независимо от това дали сме решили да се захванем с методите на аюрведа, или да се потопим в науката за хомеопатията, и в двата случая ще се наложи да променим начина си на живот така, че да поддържаме своя естествен вътрешен баланс в най-оптималната му форма
И двете имат сходен подход, що се отнася до мащабността на терапията. Докато конвенционалната медицина като че ли винаги свежда лечението до конкретните симптоми и оплаквания, както индийската, така и хомеопатичната школа разчитат единствено на цялостния и концептуален подход.
Диета
Индийската медицина изключително дълбоко залага на хранителния режим като ключ към превенцията и профилактиката на различните заболявания. За разлика от нея, хомеопатията предписва диетични ограничения дотолкова, доколкото ефикасността й зависи до голяма степен от изключването на определени продукти или вещества от организма.
При аюрведа режимът се налага спрямо дошовия баланс на конкретния пациент, докато хомеопатичното лечение изключва като цяло приема на цигари, алкохол, но също и на други неща като газирани напитки и дори мента и зелен чай.
Могат ли да се съвместяват с конвенционално медицинско лечение?
При хомеопатията трябва да имаме предвид, че за да бъде тя ефективна, следва също така по време на определения курс на лечение да не приемаме абсолютно никакви други препарати и терапии.
За разлика от нея, аюрведа може да се съвместява с различни други подходи, стига това да бъде премерено и под наблюдението по специалисти във всички замесени области.
Безопасни ли са хомеопатията и аюрведа?
И двата типа алтернативно лечение имат доста общо в това, че дават малко странични ефекти. Тук трябва обаче дебело да подчертаем една уговорка. А именно, че това се отнася само в случаите, когато алтернативната терапия, каквато и да е тя, се прилага правилно и от специалисти.
Освен това, изключително важно е да уведомим лекуващия си лекар за всички придружаващи лечения, на които възнамеряваме да се подложим. За да бъдем напълно наясно със състоянието си, добре е да си направим и кръвни изследвания и други, приложими за съответното заболяване.
Критики
Както аюрведичните, така и хомеопатичните средства са били критикувани неведнъж в неефективност и ненаучен подход. Трябва да отбележим обаче, че обикновено се получава така именно в случаите, когато се пренебрегва диагностичният етап в терапията.
Снимки: Pixabay.com
0 коментара