Аюрведа е древна наука за здравето и живота, която води началото си от древните индийски учения. Наименованието „Аюрведа” е съставено от санскритските думи „Аю” (живот) и „Веда” (наука, знание) или „Аюрведа” означава „наука за знанието за живота”. Аюрведа не е традиционна медицина, какво е Аюрведа всъщност?
Ведическата наука е най-старата холистична система за лечение и превенция на почти всички заболявания, за които се сетите. Но Аюрведа не е само медицинска система, а много повече. Тя е комплексна система от медицина, философия, начин на живот и възприемане на света около нас.
В Аюрведа човек се разглежда като съвкупност от тяло (физическо), ум (астрално) и душа (каузално).
Защо в Аюрведа лечението се обръща толкова голямо внимание съвкупността от тяло, ум и душа?
В древните Веди (свещените книги за тайните на живота и Вселената) се посочва, че всеки човек има четири житейски цели (пурушарта), през които трябва да премине. Заболяванията са пречка към изпълнението на пурушарта, затова Аюрведа се стреми да ги премахне като ни учи как да опазим и поддържаме здравето си, как да се лекуваме и как да увеличим продължителността на живота си.
И все пак, защо Аюрведа лекува едновременно тяло, ум и душа?
Физическото тяло е нашият основен инструмент, който ни позволява да вървим по пътеката на живота, да изпълняваме задълженията си и да се грижим за околните. Ако тялото ни не е здраво и силно, то няма да може да постигне целите в живота си.
С ума възприемаме света около себе си и можем да опознаем сами себе си и да достигнем до опознаването на околните и света. Ако не се грижим за психиката си, това може да повлече след себе си много неприятности.
За разлика от съвременната медицина (която всички познаваме) и която лекува тялото и ума отделно, в Аюрведа тяло и ум се лекуват заедно и ведическите лекари следят за състоянието и на двете, преди да продължат лечението.
Каква е връзката между Аюрведа и четирите житейски цели (пурушарта)?
Ведическата медицина възприема човешкото тяло като вид „интегрална схема”, която не може да се разглежда отделно от „външната система” – Природа и Вселена. Хармонията и баланса в тялото на човека могат да бъдат постигнати само и единствено, ако са на лице условия за правилно взаимодействие на тъканите, органите и системите на организма с външните условия на света, в който човек живее, тъй като той е част от цялостната система.
На въпроса защо е нужно да сме здрави, Ведическата медицина отговаря по следния начин: Здравето е необходимо, за да можем да реализираме съдбата си, да осъзнаем духовната си природа и съществуването си.
А съдбата или житейският път на всеки човек е определена от Аюрведа като постигането на четирите житейски цели (пурушарта) – Дарма, Арта, Кама, Мокша.
Какво е Дарма?
Дарма или Дхарма е първата от четирите житейски цели и се свързва с призванието и дълга. Състои се от две части: служба и полза на всички живи същества и разкриване на собствения талант. Двете части на Дарма са взаимосвързани, тъй като разкриването на призванието и таланта може да се осъществи само, ако съумеем да служим и да сме полезни на останалите.
Да се постигне Дарма е трудно. Понякога хората не могат да открият своето призвание, тъй като се занимават с нещо, което не им носи никакво морално удовлетворение. Има хора, които се убеждават сами, че обичат работата си, но това по-скоро е удоволствието, което получават от парите, които изкарват благодарение на тази работа… Но това не е техният дълг, талант, а още по-малко тяхното призвание.
Затова и в Бхагавад Гита се казва, че по-добре всеки да изпълнява задълженията си, макар и несъвършено, отколкото да изпълнява задълженията на друг перфектно.
Начинът, по който човек изпълнява задълженията си пряко засяга здравето му. Има проведени изследвания, според които 80% от хората, които се занимават с дейности, които не им допадат и не са тяхното призвание боледуват по-често от хората, които се занимават с това, което им носи удовлетворение и душевен мир. Изводът е, че ако не живееш според Дарма, това оказва негативно влияние върху здравето и съответно възпрепятства реализацията на следващата житейска цел, а именно…
Арта (придобиване на богатство)
Арта е втората от четирите житейски цели и се свързва с натрупване на материални блага. За разлика от западното мислене, където натрупването на материали блага се е превърнало едва ли не в култ към материалното и самоцел, Аюрведа ни учи, че осигуряването на по-добро материално състояние е естествен процес. Придобиването на материални блага трябва да бъде в услуга на семейството и обществото, а не да се стремим да придобием богатство заради сляпа алчност или презапасяване.
Придобиването на материални ценности трябва да стане естествено, постепенно и в резултат от проявения талант и откритото ни призвание (Дарма).
Постигането на материалната цел е предпоставка да се премине към третата житейска цел – Кама.
Какво е Кама?
Кама е задоволяване на всички нужди и желания на човека и на близките му. Това може да бъде осъществено единствено, ако сме постигнали първите две цели (Дарма и Арта). Изразяването на талант и откриването на собствен път води до натрупване на материално богатство, а благодарение на него, Кама може да се осъществи много по-лесно.
Разбира се, със задоволяване на желанията и потребностите не бива да се злоупотребява в никакъв случай, тъй като според Аюрведа лечението злоупотребата води до влошаване на здравето, докато задоволяването на положителните желания укрепва здравето и носи любов. Всъщност, Кама има и друго значение и то е… Любов. А любовта е нещо, без което не може нито едно живо същество.
Достигаме до най-важната, четвърта житейска цел, която се постига и най-трудно.
Какво е Мокша?
Мокша е осъзнаването, че животът е повече от задълженията ни към обществото, повече от материалните ползи, повече от удовлетворяването на желанията ни. В този контекст „мокша” е освобождение от невежеството, от препятствията по пътя към духовното развитие и от враговете на ума. След като човек се освободи от всички погрешни идентификации и от материалните си окови, той става истински свободен.
Да си свободен не означава да се откажеш от всичко земно, напротив. Във Ведическата философия се посочва, че ние се раждаме свободни, но не го осъзнаваме, борейки се за повече богатство, удоволствия и признание. Истинското освобождение е да постигнем свобода от привързаностите и да съумеем да сме щастливи както с Арта, Дарма и Кама, така и без тях.
Мокша е пряко свързана със здравето, защото всички болести се зараждат първо в ума (от негативните мисли и недобрите поведенчески стереотипи, които след това се проектират и върху здравето).
Повечето хора се заблуждават за целите на живота си и пренебрегват първата и четвъртата цел (Дарма и Мокша) и се стремят да постигнат втората и третата житейска цел, а именно Арта и Кама (придобиване на богатство и удовлетворяване на желанията). Това е напълно погрешно, тъй като единствено след постигане на първите три цели, човек може да има солидна материална и духовна основа, за да постигне освобождение (Мокша).
Реализацията на четирите пурушарта в човешкия живот е неразривно свързана със здравето. От една страна постигнатите цели създават необходимите условия за постигане на здраве, а от друга страна – здравето е задължително за постигането на всяка една от целите.
Четирите нива на здравето
Arogya
Според Аюрведа това е първото ниво на здравето – здравето на физическото тяло. Това е много важно основно ниво, тъй като ако имаме проблеми с физическото здраве, това се отразява на всички аспекти в живота ни и не ни позволява да преминем през четирите житейски цели
Физическото здраве е много важен аспект от общото здраве, но е само една част от цялото.
Западната медицина често пренебрегва този факт и лекува физическото здраве, без да се погрижи за духовното и умственото здраве. Този ограничен подход към здравето е една от основните причини за лошото състояние на все повече пациенти и неспособността на модерната медицина да надхвърли симптоматичното лечение.
Сохам
Сохам е второто ниво на здраве и означава „светско щастие или щастието да бъдеш в обществото”. Това ниво на здраве означава удовлетвореност от професионалната дейност, постигане на баланс и щастие в семейството, материално благосъстояние.
Това ниво е тясно свързано с осъществяването на житейските цели Дарма, Арта и Кама.
Суаха
Третото ниво на здраве предполага реализация на собствената духовна природа или „вкореняване в себе си”. Трябва да разберем, че материалната и духовната природа са различни. Материалната природа е нашето физическо тяло и неговата метафизична структура (ум и чувства), а духовната е нашата душа, нещото, което е невидимо, но всеки го носи в себе си. Човек трябва да спре да се свързва единствено с физическото си тяло, с чувствата и с ума си и да осъзнае, че има душа. Това ниво на разбиране според Аюрведа става възможно тогава, когато човек осъзнае, че тялото му, постиженията, благата му са преходни. И само неговата душа е вечна, безсмъртна и неразрушима.
Това ниво на здравето е неразривно свързано с четвъртата житейска цел Мокша (освобождение).
Ананда – радост, щастие независимо от всичко.
Това е много високо ниво на духовно щастие, при което човек изпитва истинско щастие и това се отразява на здравето и живота му. И това ниво на здраве е неразривно свързано с Мокша, тъй като човек не може да се наслаждава на щастието си, ако не е достигнал до пълното освобождение.
0 коментара